Постинг
23.12.2010 05:48 -
Гибелта на Никифор
Към средата на 8-ми век Долнодунавска България изживява продължителна и дълбока политическа криза,свързана с междуособици около ханския престол и с провизантийско поведение на някои от славянските племена в българската държава.За един период от около 20 години(753-777) на престола се изреждат цяла дузина владетели от различни аристократични родове,като някои от тях завършват живота си трагично,тъй като са убити от своето обкръжение.Други пък предпочитат да бягат във Византия,където намират добър прием.През този период според изворите около 200 000 славяни предпочитат да напуснат България и да се преселят във Византия,което е още един сериозен аргумент против защитаваната отдавна теза за съществуването на някакъв доброволен съюз между българи и славяни след формирането на българското ханство на Долния Дунав.
От това положение на българската държава решава да се възползва енергичният византийски император Константин 5-ти Копроним,който си поставя амбициозната задача да унищожи България и да възвърне византийския монопол върху целия Балкански п-ов.За уречения период(755-775) този василевс организира 9 големи похода с цел унищожаването на българското ханство, но в крайна сметка не постига целите си.Към края на осмото столетие и най-вече при управлението на хановете Терелиг и Кардам,България се стабилизира вътрешнополитически и възвръща равновесието в отношенията си с Византия.
Така въпреки кризата около престола и деструктивното поведение на част от славянските племена в Бълария, българското общество съумява да акумулира необходимия съпротивителен ресурс и в крайна сметка успешно да противодейства на могъщата Византийска империя.Този факт е твърде многозначителен.Той най-добре показва,че Долнодунавска България разполага с големи демографски и военни ресурси,и че местната българска аристокрация притежава самочувствие и историческа решителност да бъде равнопоставен опонент на православната империя.Именно на тези възможности се опират първите четирима владетели от Крумовата династия и благодарение също така на тяхната далновидна политика,през първата половина наа 9-ти век България се утвърждава като един от доминиращите политически фактори в Европа наред с Византия и Франкската империя.
За сега липсват точни сведения относно годината,когато хан Кардам е сменен от хан Крум. Някои специалисти са на мнение,че Крум е син на Кардам,но това твърдение днес няма много последователи.Освен това някои от познавачите на тази тема приемат,че Крум поема управлението малко преди 800 година. По-популярна е обаче версията,че това става през 803 г.
За хан Крум се знае,че произхожда от т.нар."панонски българи",които дълги години се намират под властта на Аварския хаганат.Логично е да се предположи,че след като в края на 8-ми век хаганатът е почти унищожен от Франкската империя на Карл Велики,част от тези българи се преселват в България.
За началото на Крумовото управление е известна любопитна подробност:новият хан омъжва своя сестра за един византийски аристократ на име Константин Пацик,който е беглец от Византия и живеел в България.На базата на това съобщение и на някои други редица автори предполагат,че поне в началото на своето управление хан Крум се опитва да спечели за българската кауза онези ромеи,които по една или друга причина живеят в България.
Когато поема управлението на ханството,обстановката в Европа е крайно напрегната поради изострените отношения между православен Константинопол и католическия Запад. Напрежението се обуславя от решението на римския папа през 800 г. да връчи регалиите на римските императори на франкския крал Карл Велики.Чрез това свое действие римският първосвещеник на практика обявява Франкската империя и нейния крал(вече император) за единствени легитимни наследници на древния Рим.Тъй като за такива наследници се смятат и императорите в Константинопол, между Византия и Римокатолическата църква избухва остра вражда.В такава обстановка хан Крум поема управлениета на България.
За разлика от своите предшественици, хан Крум не насочва своите походи на юг, а на северозапад.Причините за това са разгромът на Аварския хаганат под ударите на франките, който започва през 791 г. и завършва през 803 г.Някои по-късни известия дават възможност да се регистрира установяването на владичеството на Българското ханство в източните области на хаганата.В Унгарския аноним(13 век) се съобщава за"великия Кеан, княза на България", който подир смъртта на Атила завладява цялата област между Дунав и Тиса чак до земите на поляците.Неговата идентичност с хан Крум се предполага от някои изследоватли.Вероятно именно надигането на славяните и натискът на Българското ханство принуждават християнизирания аварски капкан Теодор в началото на 805 г. да потърси помощта на император Карл Велики и място за ново поселване на неговото племе.Активното участие на аварите във войската на хан Крум в периода 811-814 г. също така сочи,че част от тях стават негови поданици.Трудно е да се определи кои територии в периода 803-805 г. са включени в пределите на Българското ханство.Вероятно това са Банат и Трансилванската област.Между българите и франките остава една буферна зона, населена отчасти с авари, отчасти със славяни.
Заздравявайки финансово и политически Византия, император Никифор 1-ви Геник има възможността да поведе активна политика на Балканския п-ов.Основните цели, които си поставя, са да подчини непокорните славянски племена и да неутрализира влиянието на Българското ханство върху тях.След като през 805 г. се справя с въстанието на славяните в Пелопонес и настанява в някои области преселници от малоазийските провинции, той се заема с българите.Започналият от него поход през 807 г. претърпява провал поради организирания срещу него заговор.
При създалата се обстановка хан Крум решава да предприеме активни действия,които са насочени в главна степен към югозападните български краища на Балканския п-ов, тъй като именно тук Империята се оказва още в предишното столетие доста уязвима и трудно контролира положението.Събитията от 808 г. показват силно изостряне на бълтаро-византийския конфликт, който има за основен обект установяване на хегемония над славянските племена.
Натискът на Българското ханство към Македония още през 8-ми век върви главно по долината на р.Струма.Оттук общуването както със славянските племена, така и с Куберовите българи изглежда се установява по-лесно.Едва ли е случайно, че именно в тази област Византия насочва усилията си, за да заздрави позициите си в югозападната част на Балканския п-ов.Ключът пък за Македония е все още намиращата се във византийски ръце Сердика, която заема важно място в осъществяване на сухопътната връзка на Константинопол със Средния Дунав и Франкската империя; тя е един от малкото големи градски центрове във вътрешността на полуострова, върху които Империята крепи своята власт над славяните и контролира движението към Балканския югозапад.Съсредоточеният в нея огромен военен гарнизон ги респектира.
През есента на 808 г. българите внезапно нападат византийските войски в Струмската област и избиват голяма част от нея заедно със стратега и началниците, а също така и немалко гарнизонни началници на отделни крепости.В техните ръце попада немалката сума от 1100 литри злато.Една колона с гръцки надпис не само увековечава удържаната голяма победа, но и показва мястото на сражението:"Битката при Сяр".
Очевидно е, че тази успешна акция нанася силен удар върху опита на Византия да установи военноадминистративна власт в земите на север от Солун.Авторитетът на Българското ханство значително нараства сред славянските племена в Македония.Преместването на бойните действия от Тракия в Средецката и Струмската области не е изгодно за Византия, тъй като тук тя се чувства уязвима и несигурна.
През ранната пролет на 809г. с изненадващ удар хан Крум успява да превземе Сердика без продължителна обсада-с измама и обещание за пощада на гарнизона и населението.След влизането в града по негова заповед са избити 6000-на ромейска войска и множество граждани, разрушена е и част от крепостната стена.След това българите се оттеглят.Византийският император веднага реагира с поход и се запътва към Сердика.Тъй като още при пристигането си отказва да пощади оцелелите от българското клане военачалници, те се принуждават да потърсят убежище в ханския двор.Между тях е и опитният механик-конструктор на обсадни машини и съоражения Евматий, който е от арабски произход.За да придаде важност и значимост на своите действия, Никифор 1-ви Геник изпраща в столицата послание, че е отпразнувал Великден(9 април 809 г.) в аула на Крум т.е. в ханската резиденция Плиска.Разпореждането му да бъде възстановена разрушената крепостна стена и да се застрои отново опустошената Сердика среща недоволството на войската.След завръщането си в Константинопол той наказва водачите на бунтовниците.След оттеглянето на византийската войска българите отново се настаняват в Сердика-този път завинаги.
Междувременно политиката на преселване на етнически маси от малоазийските области на Балканския п-ов в обезлюдените места или пък сред славянските племена е продължена от император Никифор 1-ви Геник.Ако през 807 г. той заповядва пришълците да бъдат заселени в Тракия, за да получава от тях редовно данъци, през 810 г. нарежда християни от всяка тема да бъдат преселени в земите на Славиниите(земите, заселени от славяни), т.е. в пограничните с България области Тракия и Македония, а предишните им имоти да бъдат продадени.Това има за цел укрепване на невралгичните зони на българо-византийското стълкновение, но всъщност довежда до обратен резултат-силно недоволство сред преселниците срещу императора.
След претърпените удари при Сяр и Сердика и привидното укрепване на властта над различни области на полуострова, Никифор 1-ви Геник решава окончателно да унищожи Българското ханство и да покори владените от него територии, и то с един единствен поход, насочен към неговата сърцевина-Плиска и околната област.След голяма подготовка, придружена със събиране на средства чрез непосилни данъчни облагания, императорът през май 811 г. събира почти цялата си войска(около 70 000) от темите в Тракия и Мала Азия, включва в нея мнозина бедняци, въоражени с прашки и криваци, съставя отбрана дружина-иканти и заедно с всички патриции и сановници, а също със сина си Ставракий и зетя си Михаил Рангаве потегля на поход.Лесното преминаване от Одрин до Маркела показва, че първоначално българите са изненадани и без никакво сражение отстъпват областта Загора.За да спечели време, хан Крум изпраща пратеничество в стана на византийския император с искане за мир, но то се отхвърля.Междувременно от Маркела при хан Крум избягва любимият императорски прислужник Византий, отнасяйки със себе си одежди на императора и 100 литри злато.Мнозина смятат това за лошо предзнаменование.Независимо от това походът е продължен.На 11 юли 811 г. византийска армия навлиза във вътрешността на България.Сведенията в изворите за противодействието срещу византийскя поход силно се различават.Докато Теофан Изповедник най-общо упоменава за "първи сражения", в житието на Николай Студит(11 век) е записано, че "когато императорът навлязъл в теснините на България, българите се изкачили на планината, като оставили на стража малцина-около 15 000,които били избити от ромеите."В Анонимния Ватикански разказ се известява, че преди завземането на аула, византийците се сражават с "някаква отбрана войска въоражени българи, около 12 000",която изцяло избиват, а подир това с 50 000-на, която има същата участ.Очевидно е, че броят на жертвите,понесени от българската войска в някои от тези извори е силно преувеличен.Най-вероятно българите са водили едно голямо сражение,и то при защитата на проходите, когато загива 15 000-ен елитен отряд, а след това се оттеглят в планините и съзнателно изоставят отбраната на ханската резиденция Плиска.Победата в единствената битка е приписана в известието до Константинопол, изпратено от императора(три дни след навлизането в България), на неговия син Ставракий и възглавявания от него отряд на икантите.
С влизането в "аула на Крум"Никифор 1-ви Геник преравя неговите съкровища, раздава на войската си медни монети, одежди и други намерени там неща, а от ханските изби раздава вино.По негова заповед се извършват много злорадства и жестокости:опожарени са неожънатите ниви, избиват се животни, деца-кърмачета и беззащитни хора от всички възрасти.Михаил Сирийски отбелязва следния факт:"Диващината му стигнала чак дотам, че той заповядал да докарат техните малки деца, да ги поставят на земята и да ги прегазят с кремъчни дикани за вършеене".След като опожарява Крумовия дворец и всички сгради заедно с оградата на аула от поставени едно до друго дървета, императорът бърза да напусне Плиска.Тогава идва второто предложение на хан Крум за мир, изразено у Теофан Изповедник с думите:"Ето, ти победи.И тъй, вземи каквото ти е угодно, и си иди с мир".Византийският император отхвърля надменно предложението.Опитът му да се изтегли с войската си към Сердика е осуетен, защото там е съсредоточена значителна българска войска.Тогава той решава изтеглянето да стане през източните проходи на Балкана-оттам, откъдето нахлува във вътрешността на страната, но така попада в заложения му от хан Крум капан.Българският владетел успява да наеме "срещу заплата аварите и околните славянски племена"и дори въоражава жените.Основната част от византийската армия попада в пълно обкръжение във Върбишкия проход.Самият император изпада в паника.На 25 срещу 26 юли 811 г., докато византийците още спят, българите връхлитат най-напред срещу шатрите ва василевса и обкръжаващите патриции и други велможи, между които са друнгарият на императорската стража, стратегът на тема Тракия и елитният византийски отряд.Опитът за съпротива е безнадежден.Убит е Никифор 1-ви Геник.Синът му Ставракий, макар и тежко ранен, успява да се спаси.Останалите византийци се опитват да се спасят чрез бягство, но голяма част от тях се издавят в тинестата река.Онези от тях, които избягват гибелта в реката, стигат до съградените от българите прегради и понеже не могат да ги преодолеят с конете, оставяйки ги, се покатерват по тях, увисват на другата страна, откъдето изпопадат в дълбок ров.Също така мнозина от византийската войска са пленени и заробени.
За епилога на българската сеч и погром над византийската войска Теофан Изповедник известява, че хан Крум заповядва да отсекат главата на Никифор и да я набучат на кол.Така тя стои много дни на показ на идващите при хана племена и за позор на ромеите.След това оголеният череп е обкован отвън със сребро и с него ханът пие наздравица заедно със славянските князе.
От времето на установяването на Аспаруховите българи на Долния Дунав византийският поход от 811 г. е най-голямото изпитание за здравината на Българското ханство и трайността на неговите отношения със славянските племена и покорените авари.Разгромило византийската армия, то има достатъчно сили и средства да се превърне в основна политическа сила в Европейския югоизток.След залеза на Аварския хаганат в началото на 9-ти век Българското ханство се превръща в една нова политическа сила.Именно сега то претърпява една важна метаморфоза, която показва, че кризата от втората половина на 8-ми век е окончателно преодоляна:от ханство на българите то се превръща в обща държава както на тях, така и на славяните, аварите и местното заварено население, в обединение на "варварския свят"както срещу Византия, така и срещу Франкската империя и Хазарския хаганат.Годината 811 г. става нова икуменическа дата и изходна точка на един неудържим български политически възход.
Подир тази битка Византия агонизира, подобно на наследника на трона Ставракий, който само два месеца се задържа на него.На 2 октомври 811 г. той е детрониран от своя зет Михаил 1-ви Рангаве, навлича монашеско расо и подир три месеца почива от раните си.
Блестящата победа вдъхва увереност на хан Крум и у него назрява идеята да щурмва столицата на империята.Така в началото на 9-ти век българите за първи път предявяват открито своите претенции към"Вторият Рим"-Константинопол.Театърът на военните действия се пренася в Югоизточна Тракия.През 812 г. е превзет град Девелт.Част от жителите му са изведени от града и преселени в земите на "Отвъддунавска България".За да затвърди своята власт в Тракия, хан Крум започва да провежда изселническа политика по отношение на населението от византийски произход.На следната година, след като византийците отказват да възстановят мирния договор от 716 г., хан Крум отново нахлува в Тракия.Край крепостта Версиникия той нанася ново сериозно поражение на византийците.На 17 юли 813 г. ханът се появява под стените на Константинопол.Пред смаяните погледи на гражданите той извършва жертвопринушения и езически гадания за изхода от престоящата обсада.В тази критична ситуация император Лъв 5-ти предлага привидно мир, но неговото тайно намерение е да примами и убие българския владетел.Византийците грижливо подготвят засадата.Хан Крум се явява на уреченото място, но в последния момент разбира какво ще последва, мята се на коня си и побягва.Въпреки че е посипан от стрели, остава невредим.Убит е неговият помощник, а някои от придружаващите го лица попадат в плен.Разгневен от нечестната игра, хан Крум заповядва да бъдат сринати до основи всички църкви в околностите на Константинопол.Започва и сериозни приготовления за нов щурм на града.Построени са стенобитни машини и друг вид бойна техника.Пет хиляди обковани в желязо коли трябва да пренесат всичко до стените на византийската столица.Но в разгара на приготовленията хан Крум почива внезапно.С неговата смърт българите загубват един от своите най-смели и енергични владетели.Само за едно десетилетие България разширява значително своите територии и се превръща наред с Византия и Франкската империя в трета най-влиятелна европейска сила.Хан Крум се отнася сурово и безпощадно към противниците си и неслучайно народното предание прибавя към името му прозвището "Страшни".
Красноречиви свидетелства за делата му са достигналите до нас каменни надписи, които по негово нареждане били изсичани, за да ознаменуват победите на българското оръжие.Някои надписи са лаконични и носят името на крепостта, край която се е разгоряло сражение, а други като Хамбарлийския надпис,разказват с повече думи за делата на хана.От надписа между другото научаваме, че Крум поверява управлението на завоюваните земи в Тракия в ръцете на неговите най-близки помощници.Централната част на новите територии е дадена на брат му.Лявата част се управлява от кавхан Иртаис, а дясната-от ичургубоила Тук.
Стремежите на Крум да централизира обширната държава намират израз не само в уредбата на тракийските земи, но и в неговия най-значителен вътрешнополитически акт-първото българско законодателство.
Текстът му не е запазен в оригинал, а под формата на преразказ в една византийска енциклопедия от 10-ти век-т.нар."Свидас".Там се разказва, че след като разгромява аварите, хан Крум събира пленените велможи и ги разпитва какви са причините за пропадането на аварската държава.Аварските първенци му посочват като главни причини за това пиянството, клеветничеството, кражбите и други пороци, които се ширят из населението.Впечатлен от разказа, хан Крум издава своите закони.
Новите закони гарантират защитата на частната собственост от посегателства на крадци, определят се строги мерки срещу клеветниците и пияниците.Пристъпилите законите се наказват с отнемане на имота, отрязване на крайниците или смърт.Особено интересен е един параграф, който постоновява, че на просяците трябва да се дава толкова, че да не просят повече.Късните сведения за законодателството ни задължават да бъдем внимателни в оценката му.В този си вид наказателните разпоредби едва ли са могли да заместят напълно обичайното право на прабългари и славяни, което си остава основен регулатор на обществения живот.Не може да се приеме и без резерви сведението в "Свидас", че за да се пребори с пиянството, хан Крум заповядва да бъдат изкоренени лозята в България.Независимо от всичко издаването на законите може да се прецени като важна крачка към централизиране на българската държава и преодоляване на съществените различия между славяни и прабългари.Законодателството е доказателство и за настъпилите изменения в социалната структура на българското общество през 9-ти век, свързани с появата и налагането на феодалните отношения.
… ЗАКЛАХ НИКИФОР В 811 ГОДИНА…
КОЙ СЪЗДАДЕ ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ – КУБРА...
Не Плиска, а Никулицел е първата столица...
КОЙ СЪЗДАДЕ ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ – КУБРА...
Не Плиска, а Никулицел е първата столица...
Това е направо сценарий за филм.
цитирайИ на филм, и на книга харесвам такива неща.
цитирайСлавни времена са били.
цитирайПриказка!!!
цитирайНамирам подобни постове за много ценни. Поздрави!
цитирайМога само да го чета и да се образовам. Браво!
цитирайОт своето управление кан Крум оставя на българите силна държава издигайки я пред балканските страни и Европа на трето място на континента. Благодарение на тази сила, власт и страх, който е вселил в съседните народи кан Крум постига 100 годишен мир за българите.
цитирайаплодисменти и от мен, императоре...
за теб..
цитирайза теб..
